Вчера беше голям ден, последва го голяма нощ и още по-голям ден. 
А в частност- заради темата на деня - любовта... аман вече , всеки от това се вълнува....от ужасната пролет е сигурно..
Събрах теми за размисъл. ще започна отзад напред:
Един приятен познат изживява " приказка" с 20 годишната кралица на сърцето си... какво пък, на 20 и бях кралица на разни сърца, а пък не се възмущавах от себе си :) Тя го притежавала като никоя преди нея - 1000%... а той  бе един достоен ловец на жени, ще му го призная.
Замислих се какво беше това да притежаваш един мъж изцяло и кого съм притежавала така. В заключение никой , който съм притежавала не ме е притежавал и обратното...поне никога по едно и също време. Все пак не вярвам да изкарат дълго, много страст има той за нея... а от опит знам , че страстта изпепелява шансовете за дълга връзка...а може и да не е точно така...и тук пристъпва разговора ми с една приятелка за страстната и изпепеляваща любов и сродните души...и защо това са различни неща! Еми плюя на доскорошните си вярвания- различни са, по дяволите. Изпеляващата любов изглежда закрива с пламъците си всичко, освен страстта и опиянението от нея, обожанието. Скрива и непреудолимите различия, но не може да ги крие завинаги...уви.
А сродната душа е човекът с твоите цели, идеали и мечти, с него ще се слеете в живота, приятел, любовник, колега, съмишленик, другар по пътя, който ще  вижда с твоите очи и ще се цели в твоите цели, за да ги достигнете заедно.
Заболя ме главата вече да мисля по тия въпроси, изтърка се темата . А сега лека нощ.