Да, онзи екран - телевизионния, а може и компютърния.
Днес плаках за умиращата си връзка и гледах Мюзик Айдъл ... няколко пъти и все в този ред.
Последно гледах изпълнението на Иван на “Да те жадувам“ и се сетих за няколко случая, в които съм се влюбвала за малко в лица от екрана.
Може би първия случай беше Светльо от Хиподил,  случи се по време на едно интервя, в което представяше 1-вата си стихосбирка. Бях толкова шашната , че този човек пише стихове, че реших, че е специален.
Случката се повтори след доста време, но този път беше в Шоуто на Слави. Беше онзи пич с бойните изкуства от Шаолин... един приятел в яйсикю ми разказа как охажвал една негова приятелка от айерси...и така нататък...отново бях шокирана и изненадана и запленена.
Не мина и година, както се казва, и отново гледах Слави, този път Обектът на желанието ми беше един затворник, който свиреше в група с още 2ма- 3ма затворници. Романтика до пръсване на решетките....
Има един филм - Истински Романс се казва...откакто го гледах не мога да се оттърся от тази представа за истински романс, майната им на всички останали истории, такъв го искам, кръвта не е важна, нито физическата болка, а само любовта, която ти дава сили да се пребориш.
Мога да кажа, че и с Иван беше любов от пръв кадър, но съм сигурна, че повече жени ще ме разберат , отколкото ще го отрекат. Сега, след като една реална любов ще завехне, нека си помечтая за спасителя на бял кон... или бяло магаре, който ще заличи всичко минало и  ще ме направи по-добра...Иван или Петър... все едно... аз съм тук сред нулите и единиците на мрежата, и го чакам.